SEO одит на сайт: какво да проверите сами, преди някой да ви продаде PDF от 80 страници

Какво е SEO одит и кога ви трябва

SEO одитът е проверка дали Google може да намери страниците ви, дали ги разбира правилно и дали нещо в самия сайт пречи да излизат в резултатите. Не е ремонт и не е гаранция за позиции. Това е списък с проблеми, подредени по важност.

Има смисъл да го правите в три случая: преди и след смяна на платформа или дизайн, когато трафикът от Google падне без видима причина, и веднъж годишно, просто за хигиена. При смяна на платформа рискът е най-голям, защото адресите на страниците се сменят и старите линкове започват да водят в нищото.

Самият Google казва какво трябва да съдържа един добър одит в страницата си за избор на SEO специалист: реалистична оценка какво може да се подобри и оценка колко работа ще струва това. Ако докладът ви няма тези две неща, имате списък с грешки, а не одит.

Първо проверете дали Google изобщо вижда сайта

Най-простата проверка е безплатна и отнема десет секунди. Напишете в Google site:вашиятдомейн.bg. Ръководството на Google за начинаещи казва точно това: ако виждате резултати от вашия сайт, значи сте в индекса. Ако не виждате нищо, всичко останало в одита може да почака.

За по-подробна картина ви трябва Google Search Console и отчетът „Индексиране на страници“. Как се настройва и какво значат статусите там сме описали в отделна статия за Search Console, затова тук само казвам какво да търсите: важни страници, които са в списъка „не са индексирани“.

При онлайн магазин гледайте категориите и най-продаваните продукти. Ако Google е индексирал хиляда адреса с филтри, а основната категория я няма, проблемът е в структурата на сайта, а не в текстовете.

robots.txt и noindex: най-скъпата грешка с два реда текст

Файлът robots.txt казва на роботите кои адреси могат да обхождат. Google обяснява в документацията си, че основната му работа е да пази сървъра от прекалено много заявки, и изрично предупреждава, че robots.txt не е начин да скриете страница от Google. Блокиран адрес пак може да излезе в резултатите, просто без описание, ако други страници сочат към него.

За да не се показва страница в Google, се ползва noindex или парола. Това са два различни инструмента и бъркането им дава два класически резултата. Първият: сайтът е блокиран целият, защото програмистът е забравил забраната от тестовата версия. Вторият: някой слага noindex на страница, която е блокирана в robots.txt, и Google никога не вижда този noindex, защото не му е позволено да влезе.

Проверката е проста. Отворете вашиятдомейн.bg/robots.txt в браузъра и прочетете какво пише. Ред „Disallow: /“ под „User-agent: *“ значи, че затваряте целия сайт. След това в Search Console пуснете проверка на адреса за две-три важни страници и вижте дали пише, че индексирането е разрешено.

Дублираните страници и каноничният адрес

Един продукт често живее на няколко адреса: с параметър за цвят, с параметър от рекламата, през категорията и директно. За човека това е една страница, а за Google са няколко. Google нарича избора на основния адрес канонизация и в документацията си изброява защо да му кажете кой е той: за да излиза в резултатите адресът, който искате, за да се съберат сигналите на една страница, за да се следят по-лесно данните и за да не се губи време за обхождане на дубликати.

Според същата страница пренасочването и тагът rel="canonical" са силни сигнали, а включването в sitemap е слаб сигнал. Методите могат да се комбинират. На практика проверявате три неща: дали всяка важна страница има canonical, дали той сочи към самата нея, а не към началната страница, и дали в sitemap са само каноничните адреси.

Тук има и една популярна страшна история. Агенции обичат да пишат „наказание за дублирано съдържание“. В ръководството на Google пише, че дублираните адреси са неефективни, но не водят до ръчно наказание. Проблемът е реален, само че се казва „губите сигнали и обхождане“, а не „Google ще ви накаже“.

Заглавията на страниците: еднакво заглавие е като еднаква табела на всички врати

Заглавието на страницата е текстът, който хората виждат като син линк в Google. Google съветва всяка страница да има собствено заглавие, което описва съдържанието ѝ, да не се повтаря шаблонен текст и да няма смисъл една и съща дума да се появява няколко пъти.

Най-честата находка при магазини е шаблонът „Име на магазина | Онлайн магазин за козметика“, сложен на всички страници. Втората е заглавие, натъпкано с пет варианта на една и съща ключова дума. Google в такива случаи често сам пренаписва линка и взема текст от други места: от основния заглавен ред на страницата, от h1, от og:title, от текста на линковете, които сочат към нея. Тоест ако заглавието е лошо, Google ще избере вместо вас, и не винаги удачно.

Проверката: в Search Console, в отчета „Ефективност“, вижте кои страници имат много показвания и малко кликове. Отворете ги в Google и прочетете заглавието така, както би го прочел клиент. Обикновено разбирате проблема за пет секунди. Как се пише и описанието под заглавието сме разгледали в статията за мета описанието.

Скоростта: три числа, които Google е написал

Скоростта е любимата част от всеки одит, защото дава хубави графики. Google е публикувал конкретни граници за добро изживяване: основното съдържание да се зарежда до 2,5 секунди (LCP), страницата да реагира на действие за по-малко от 200 милисекунди (INP) и съдържанието да не подскача, със стойност на CLS под 0,1. Тези граници са от документацията за Core Web Vitals, обновена през декември 2025 г.

Гледайте данните от реални посетители в Search Console, а не само една проба от PageSpeed от вашия компютър в офиса. Една проба показва как се е заредила страницата веднъж, а реалните данни показват как се зарежда при клиентите ви.

Моят навик при Shopify магазини е първо да прегледам инсталираните приложения и външните скриптове. Всяко от тях добавя нещо за зареждане, а често половината са сложени „за проба“ и забравени. Преди да плащате за оптимизация на кода, махнете това, което не ползвате.

Какво можете спокойно да пропуснете в доклада

Една част от точките в автоматичните одити Google сам е обявил за маловажни. В ръководството за начинаещи пише, че Google не ползва мета тага keywords, че дължината на текста сама по себе си не влияе на класирането и че няма идеален брой подзаглавия на страница. Ако одитът ви се оплаква, че текстът е под 300 думи или че липсват мета ключови думи, това е шум.

Същото ръководство отговаря и на въпроса дали E-E-A-T е фактор за класиране. Отговорът е не. Опитът и доверието имат значение за качеството на съдържанието, но не съществува отметка в кода, която да ги включи.

Като цяло, сортирайте находките по един въпрос: ако оправя това, ще може ли Google да намери, разбере или покаже страница, която сега не може? Ако отговорът е да, това е важно. Ако е „оценката ще стане 71 вместо 63“, оставете го за накрая.

Кога да платите за одит и как да познаете слабия

Има одити, за които си струва да се плати: при миграция на голям магазин, при рязък спад, който не можете да обясните, и когато сайтът има хиляди страници, генерирани от филтри. Там трябва човек, който чете логовете на сървъра и знае какво търси.

Google дава конкретни предупредителни знаци в страницата си за наемане на SEO специалист. Внимавайте с фирми, които ви пишат неканени. Внимавайте, ако някой не обяснява ясно какво ще прави. Никой не може да гарантира първо място в Google, и ако някой го обещае, Google съветва да потърсите друг. Не би трябвало да ви се налага да слагате линк към агенцията на сайта си. Поискайте примери от предишна работа и попитайте какви резултати очакват и за какъв срок.

Още един практичен съвет оттам: в началото давайте на външния специалист само права за четене в Search Console. Аз бих добавил и още нещо: собственик на профила в Search Console, в Google Analytics и на домейна трябва да е фирмата, а не външният човек. Иначе в деня, в който се разделите, си купувате обратно собствените данни.

Ако искате да видите как подреждаме съдържанието и техническата част на сайтовете при нас, описали сме го в „SEO и съдържание“.